Кафене "Мейпъл"

Поредния скучен ден в Мистик Фолс, седях и се чудех какво става тук. Деймън го нямаше никакъв последните няколко дена, а аз седях и се наливах с уиски у дома, тъпеейки , реших че ще е крайно време да ида в гората и да похапна ,защото вече прекалено дълго време нямаше как да ми се случи, от всички грижи, Деймън търсеше нещо за да може да отвори гробницата за да искара Катрин от там, а аз просто си седях в нас незаитресован, прекалено много години бях страдал по нея, за да страдам още за това предпочитах ,да не мисля за нея, да не си мисля въобще,че тя ще се върне някъде. Облякох , синя тениска ,черни дънки и кожено черно яке излизайки от стаята си доизпих чашата си с уиски и излезнах от къщата. Запътвайки се към гората за поредната вегететерянска закуска, да всичко мина по очакванията ми ,няколко зайчета и вече се чувствах като нов, но все още не ми се прибираше у дома, за това минавайки покрай едно от местните кафенета, се спрях и седнах на една от масите ,поръчвайки си чаша кафе , не че щях да го изпия ,но ми се искаше да е нещо по различно от така добре познатия алкохол. И тогава както се бях загледал в една от сервитьорките ,която ми се струваше доста сгодничка , пред мен се появи от нищото едно познато до болка лице, едно лице което толкова години смятах за мъртва , едно лице ,което нямаше как да сбъркам дори и да беше Елена ,нямаше как да не позная ,че не е тя а Катрин.
- Катрин? Но как е възможно , това не може да е истина та ти си мъртва.- започнах да протестирам аз, нямаше да я напрадам още от сега ,но просто като си помислих ,че толкова години съм я мислил за мъртва , а тя се появява от нищото ,просто нямаше как да не я залинчувам ,едвам се сдържах ,но единственото което казах беше
- Как може да ми го причиниш, да ни го причиниш? Да те мислим за мъртва толкова години , да се убием един с друг заради теб, а ти през цялото това време си била на свобода , не мога да повярвам Катрин .- казах и аз гледайки я в очите , просто нямаше начин да не е тя.

[center] Известно време се взирах в него, може би му бях липсвалa, но бях сигурна, че след всичко, което причиних на него и на Деймън той ме мрази. Тази реакция бе провокирана от чувствата, които някога изпитваше към мен и от изненадата, но съвсем скоро щеше да се осъзнае и да ме намрази.
- Налагаше се да се махна Стефан, много добре знаеш, че ако бях останала в града баща ти и останалите от съвета щяха да ме убият. - каквото и да говорех не се чувствах виновна, че заминах, бях направила най-доброто за себе си и не съжалявах. Ако имаше някакъв начин да върна времето назад бих направила същото, така беше най-добре за всички ни и нямах намерение дори да се преструвам, че съм направила грешка, защото не беше така. Сервитьорката дойде при нас, намръщих се леко, руса с дълги крака, слаба, сигурно мъжете я харесваха...няма значение. Поръчах си кафе, не бях пила такова тази сутрин, така че това беше най-добрият избор. Изчаках я да се отдалечи достатъчно, за да не чува разговоря ни, след което върнах вниманието си на Стефан.
- Разкажи ми за живота си...Какво прави през цялото това време? - облегнах се назад, оглеждайки малкото хора в кафенето в опит да избера кой от тях щеше да стане моя закуска. Всички ми изглеждаха еднакво, глупави, скучни хора с куп надежди за бъдещото, повечето от които нямаше да се сбъдна, но те все пак продължаваха да мечтаят. Щях да им направя услуга като ги спася от скучния им живот в това малко градче, много скоро щях не само да си върна Стефан и Деймън, но и да направя населението на този град изцяло от свръхестествени същества. С Алисън вече бяхме планирали всичко до най-малката подробност, оставаше единствено тя да се появи и забавлението щеше да започне.
- Изглеждат вкусни, нали? - попитах гледайки към две тийнейджърки, които стояха на една от масите в другия край на кафенето.

Поклатих глава, защо ,защо всички знаеха ,че аз от толкова отдавна не бях докосвал човешка кръв ,но не с появата на Катрин каточели не можех да устоя на това , и всичко се случи за секунда просто ми се искаше ,само като ги погледнах, осетих как нещо ме влече към двете тинейджерки седящи в другия край на заведението.
-Катрин престани, аз от толкова години съм си вегетерянец и в един миг ти се появяваш и на мен всичко ми се преобръща, въобще не е справедливо така - казах и аз поглеждайки към нея, найстина от толкова години на сам не бях вкусвал човешка кръв, а ако го бях правил всичко се оправяше защото имах приятели ,който ги беше грижа за това, тя ме бе попитала , какво съм правил през всички тези години. Какво ли бях правил много неща хем и лоши ,хем добри. Но никога не можах да спра да мисля за нея.
- Какво да ти кажа Катрин , около 50 години минаха в мъчение ,по загубата ти. Другите 50 в нехаен живот , с много кръвоприлития, а останалите в мъки да не докосвам човешка кръв. -казах и аз поглеждайки я ,а след това лека усмивка се появи на лицето ми . Понякога се бях молел да я мразя , за всичко, за това че обрече и мен и брат ми на този живот, в един момент и благодарях защото ми харесваше но в последния половин век ,я бях проклинал ,че ми е причинила всичко това , че ме бе обрекла на този бездушен и проклет живот. Понякога ми се случваше да проклинам мига в който я бях срещнал и обикнал, а в други мигове ме болеше ,че съм изгубил единсвеното нещо за което бях живеел, но тя просто беше мъртва или просто аз си мислех така. Погледнах я в очите и след я попитах
- Ами ти ,къде беше целия този век, защо не се появи по рано.

Погледнах я леко многозначително ,след като отлепи устни от мойте ,някак си ми се искаше да я отдръпна от себе си, по време на целувката ,но нямах тази сила ,все едно един бурен ораган на чувства и спомени ме обля в този момент, не можех ,не че не исках да я отблъсна ,но не можех да го направя. След като се загледах в това до болка познато лице, в тези до болка познати черти и очи , в сладките й червени устни ,някак си не можех да седя настрана от нея, просто станах и седнах до нея, слагайки едната си ръка през малката нежна талийка и обръщайки я към мен я хванах за вратът с другата си ръка й я целунах , хем страстно но и нежно ... Незнам от къде ме бяха връхлетяли тези чувства ,но не можех да откажа опияняващата сладост на нейната целувка.. Откъсвайки се от нея я погледнах в прекрасните кехлибарено кафяви очи , а след това казах:
- Дано да не ме лъжеш за пореден път Катрин, дано да си се променила поне до някаква степен , защото втори път няма да простя лъжите и малките тип кучка игри ,който обичаш да играеш. Предопреждавам те дано да си чиста в намеренията си, защото ,не отговарям за последствията този път. - казах и аз все още седящ и гледащ я в очите. Някак си имах чувството ,че тя отново играеше някаква игра, че отново криеше нещо ,но с времето щях да разбера какво е, този път нямаше да бъда глупака повярвал на лъжите й, този път щях да си запазя едно на ум , за това което можеше да последва всеки миг и всяка секунда от едно така малко и прекрасно създание ,което можеше да те манипулира и да си играе с теб както пожелае, но не и този път, щях да бъда готов ,за нейната игра и щях да я изиграя с нея...

Добре защо винаги ме караше да се чувствам виновен за думите си , в момента по никакъв начин не се бях опитал да я обидя , просто исках да я предопредя.Станах и тръгнах след нея, бях сигорен,че знаеше че съм го сторил тя вървеше но не се обръщаше назад, бях пъхнал ръцете в джобовете на дънките си и вървях след нея , пресекох улицата и не след дълго влезна в един от местните хотели, влезнах след нея и тя бе изчезнала , отидох до рецепцията и както винаги ,само за да ми дадът нужната ми информация трябваше да повлиая на рецепциониската, а след секунди вече я имах . Натиснах бутона за да извикам ансансьора ,а той се появи не след дълго, потропвах леко нервно, докато стигна до 7-мия етаж, излезнаха от него и се запътих към стаята на Катрин, застанах пред нея и си поех леко въздух ,почуквайки на вртата ,знаех че ще я изчакам докато отвори, но както винаги аз се бях потдал на магнетизма и ,някак си вътрешно дълбоко в себе си знаех ,че ще съм и поредната играчка